Всичко започна от тук...
-
от желанието на една варненска неправителствена
организация-Асоциация „Човешки права-стъпка по стъпка” и
4 училища - 137 СОУ „Ангел Кънчев”, 74 СОУ „Гоце
Делчев”, 37 СОУ „Райна Княгиня” и 58 ОУ ”Сергей
Румянцев”, подкрепени от Столична община да намерят
верния път към партньорството и съвместните действия в
името на обща кауза- приобщаване на различните и
включването им в живота на училището;
- от идеята училищата,
семейството и институциите да открият механизма на
взаимодействието и да работят заедно за превръщане на
училището в място за интеркултурно общуване и
междуетнически диалог;
- от
дълбокото убеждение на екипа на проекта и всички
партньори, че приемането на различните започва от
детските сърца, от класната стая, от съвместните игри и
ние, възрастните само трябва да помагаме на
толерантността и сърдечността да оцеляват, да набират
сили и енергия, за да се справят с предизвикателствата
на заобикалящия ни свят на себичност и отчужденост и да
бъдат достатъчно силни да го променят, да го направят
по-добър...
Подадената ръка за партньорство бе
поета и от други училища, помагат ни Столична Община и
Община Варна, РИО – София, подкрепят ни родителите и
училищните медиатори. Разчитаме на подкрепата на
приятели и съмишленици.
Присъединете се
към нас и нека заедно променяме света!
Легенда за
ПРИЯТЕЛСТВОТО
 Една арабска легенда разказва, за двама приятели,
които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и
единия ударил плесница на другия. Пострадалият, не
отронил и дума, седнал и написал на пясъка:
„Днес моят най-добър
приятел ме удари!”
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли
да отпочинат и да се изкъпят. Оскърбеният приятел
внезапно започнал да се дави, но навреме подадената ръка
на другаря му го спасила. Когато се посъвзел, спасеният
грабнал камата си и написал на един камък:
„Днес моят най-добър
приятел ми спаси живота!”
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
- Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега
пишеш върху камък?
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да
напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и
прошката ще го заличат.
Но когато приятел направи за нас нещо голямо и
прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО,
от където никoй вятър не може да го изтрие...
|
